Спортната медицина е наука, която проучва ефекта от физическата дейност върху организма в състояние на здраве и болест.

Областите, в които се прилага спортната медицина са:

1) Медицинско осигуряване на участващите в спорта;

2) Медицинско обслужване и наблюдение в/у физическото възпитание в детски градини, училища и т.н;

3) лечебна спортна медицина - лечение чрез движение (кинезитерапия);

4) профилактична спортна медицина, свързана с предпазването от хронични дегератични заболявания.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ:

Здраве - не само отсъствие на болест, а и състояние на пълно душевно и социално благополучие.

Тотална годност - Възможността на организма да съществува в състояние на здраве, на максимално високо ниво на капацитета и с максимална степен на физическа готовност. Има 3 аспекта: физическа, душевна (психическа) и социална годности.

ПРОФИЛАКТИКА И СВОЕВРЕМЕННА БОРБА С ТРАВМАТИЗМА - основния бич на спортистите от сферата на масовия и особено – от високоразрядния спорт.

Класическа спортна медицина, в качеството на лечебна дисциплина:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ: Занимава се основно с проблемите на здравето и ПРОФИЛАКТИКА И СВОЕВРЕМЕННА БОРБА С ТРАВМАТИЗМА на активно спортуващите.

Диагнозата се поставя с анамнеза, преглед и най-съвременни изобразяващи и биохимични изследвания и консултации на специалисти по Неврология и Ортопедия.

Лечението се основава на най-съвременните достижения на медицинската наука, чрез използване на редицасродни области на медицинската наука:

- МАНУАЛНАТЕРАПИЯ: с оглед своевременното наместване на навехнати, разместени и изкълчени кости и стави, с което се премахва причината за страданието. Мануалната терапия е наи-бързия, евтин и ефективен метод на лечение, при проблеми с костите и ставите на гръбначния стълб и крайниците. Провежда се от специалисти Невролози, с придобита квалификация по Мануална терапия.

- НЕВРОЛОГИЯ: при травматично засягане на някоя от структурите на централната и периферната нервна система: неврити, плексити, радикулити, различни възпалителни и болкови синдроми.

- ОРТОПЕДИЯ: главно при необходимост от оперативно лечение, вследствие на сериозни травматични увреждания на кости, стави, мускули, сухожилия и пр..

- Физиотерапия, рехабилитация и курортолечение – за довършване на лечебния план и възстановяване на обема на физическите фуккции.

Лечението е:

- Консервативно: чрез Мануална терапия, съвременни природни и фармацевтични лекарствени средства, Физиотерапия, рехабилитация и курортолечение.

- Оперативно: чрез съвременни оперативни методи, протезиране, пластика и пр..

АКАДЕМИЧНАТА СПОРТНА ДИСЦИПЛИНА, В качеството и на тясно профилирана спесифична наука, обслужваща мероприятията, свързани с т.н. високоразряден спорт се занимава с частни спортно-медицински проблеми, като: физическата годност, енергоосигуряване, възстановяване, организация и провеждане на тренировъчния процес, допинг и допинг-контрол и р. др..

Физическата годност - Възможностите за приспособяване на организма към физически усилия. Тя има различни степени, които зависят от няколко фактора:

1) здравното състояние на организма в момента на оценката;

2) конституцията на индивида (наследствена категория);

3) наличната и предшестваща физическа подготовка.

Физическата годност се разглежда в 2 направления:

1) годност за адекватно приспособяване към физическите изисквания на ежедневния живот;

2) физическа годност за участие в състезателния спорт.

При големия спорт се говори за 2 фактора определящи физ. годност:

1) общо физическа подготовка;

2) спортната тренировка.

Целта на общо физическата подготовка е да се постигнат определени качества като издържливост, сила и бързина. Тези качества са свързани с определени промени в организма. Промените биват 2 вида:

- морфологични (уголемяване на мускулната маса) и

- функционални (промени в сърдечно-съдовата и дихателната с-ма).

Животът е форма на движение. Няма живот без движение. От елементарните до молекулярните. За съжаление в съвременния свят се наблюдава глобална тенденция за намаляване на движението. Липсата на движение характерна за съвременния човек е хиподинамия. Тя е свързана с неправилното и/или прекомерно хранене. Физическата активност е противодействието на заседналия живот (хиподинамия). Тя е и основен фактор за поддържане на адекватна тотална и физическа годност. Физ. активност подпомага интелектуалното и емоционалното развитие като води до отстраняване на стреса и освобождава от вредните фактори на някои професии.

Ефекта на хиподинамията върху човешкия организъм. Основните промени са:

1) промени в опорно-двигателния апарат - видими и невидими - мускулна атрофия, дегенерация на ставни хрущялни връзки, костни шипове;

2) Промени в костната система - разреждане на костното в-во (деминерализация - остеопороза);

3) промени в сърдечносъдовата система - промени в сърдечната мускулатура, отлагане на мастна тъкан в областта на сърдечните съдове и в стените на съдовете (атеросклеротични промени) и промени в кръвното налягане;

4) промени в дихателната система -намалена оксидация на кръвта в белите дробове, промени на дихателния обем; 5) промени в телесните течности - кръв, лимфа, междуклетъчни течности, отношението на клетъчния състав и отношението на йонния състав.

В късните стадии на адинамията се достига до хипертрофия на мускула. Обездвижването води до промени в артериите. Намалява се контракционността (съкращенията). Намаляване на контракциите на гладката мускулатура (получава се запек). В урината се наблюдава повече калций, поради извличането му от костите.

Енергоосигуряване:

Няма живот без протеини (белтъци). [Зте осн. храни - протеини, липиди и въглехидрати.] Движението на мускулната клетка става чрез съкращаване на мускулните влакна (контракция). За да се съкрати мускула той трябва да има 2основни белтъка (протеина), контракционните протеини - Актин и Миозин.

Няма движение без изразходване на енергия. Енергията за мускулните съкращения се получава по 2 пътя:

1) чрез аеробен метаболизъм и

2) чрез анаеробен метаболизъм.

Получаването на енергия става за сметка на разграждането на фосфатни съединения - АТФ (аденозинтрифосфат). За получаването на АТФ в клетката се развива реакция на синтеза, за която е необходимо голямо количество енергия, която се използва за създаване на т.н. макроергични (с голямо количество енергия) фосфатни връзки. Разкъсването на тези фосфатни връзки води до освобождаване на енергия - тя се използва за мускулно съкращение, активен транспорт през клетъчната мембрана, синтез на нови в-ва, за метаболитни (синтез) и катаболитни (разграждане) процеси. Разкъсването на фосфатните връзки става чрез ензим (катализатор - в-во, което стартира дадена реакция, участва в нея и се освобождава непроменено).

Вторият начин за образуване на енергия е чрез анаеробна гликолиза (лизис - разграждане). Основен субстракт на анаеробната гликолиза е гликогенът - полизахарид, който се натрупва преди всичко в черния дроб и мускулите, (захарите/въглехидрати биват З основни вида:

- най-простите са монозахариди - глюкозата;

- по-сложните са дизахариди: гроздова, плодова захар и най-сложните са полизахаридите - в растителната клетка това са скорбялата, нишестето, а в животинската - гликогена.).

Разпадането от гликоген към глюкоза отделя енергия.

Адаптация на мускулите към физически упражнения:

В мускулите има 3 вида клетки:

1) бързо съкращаващи се бели мускулни клетки - за тяхното съкращение е нужна предимно анаеробна енергия. Те са с висока гликогенолиза и нисък опреснителен капацитет;

2) бързо съкращаващи се червени мускулни клетки. Те ползват аеробна и анаеробна енергия - т.е. сравнително висока гликогенолиза и висок опреснителен капацитет;

3) червени бавно съкращаващи се мускулни клетки, които използват предимно кислородна енергия. Пропорцията м/у тези 3 вида мускулни клетки е генетично обусловена.

Отговори на скелетните мускули при редовно изпълнение на физически упражнения - адаптация на мускулите към физ. упражнения:

1) Хипертрофия на мускулните клетки (разбираме увеличаване на обема на клетките, а увеличаване на броя им се нарича хиперплазия); Хипертрофията увеличава силата на мускула (тя зависи от площта на напречните сечения на мускулните влакна в даден мускул). Този тип адаптация се използва при бързи силови натоварвания - щанги, спринтови дисциплини.

2) Увеличаване на капацитета на мускулите за използване на кислород - аеробния метаболизъм. Той води до увеличена издържливост (бягане на средни и дълги разстояния, ски-бягане, колоездене и т.н.).

Силата като адаптация бива:

а) експлозивна/взривна - при скачане, стартове, хвърляния;

б) динамична - взривни усилия с повтаращ се характер;

в) статична сила - зависи от броя на напречните сечения на активираните мускулни клетки.

Приспособяването на сърдечно-съдовата система при физически натоварвания. Хипертрофията на сърцето не е задължителна, по-скоро се цели по-добро кръвоснабдяване чрез физ. упражнения. Увеличава се ударния обем на сърцето (количеството кръв, което се изтласква към периферията за една систола) и минутния обем (кол. кръв, което се изтласква за 1 ми. от сърцето). Променя се структурата на стената, което позволява увеличаването на ударния и минутния обем на сърцето без да се оказва напрежение на сърдечния мускул. Добрата адаптация на сърдечно-съдовата система се изразява в намаляване на пулсовата честота (брадикардия). Увеличава се ударния и минутния обем. Понижава се кръвното налягане. Увеличава се кръвоснабдяването на сърцето. Увеличава се качеството на съкращение на миокарда (средния слой на обвивката на сърцето), което е съпроводено от

3)  По-малка нужда за кислород.

Специализация и сертификация:

- Специалност Спортна медицина - ВМИ-Варна,  1984 г..