Сексологията като наука

Човешката сексология като наука представлява сложна хуманитарна наука, която се занимава с половия живот. Тя е многокомпонентна и съчетава в себе си знанията от различни природо-естествени и културно-исторически науки.

Следва да направим уточнението, че сексологията се причислява към науката за здравето - медицината, тъй като първоначално се е занимавала с лечението на заболявания свързани с половите органи (аномалии и инфекции). В последствие, сексологията е подложена на развитие и тя става общомедицински раздел, отговорен не само за посочените фактори от човешкото съществуване, а придобива значение на наука работеща с цялата сложност на понятието пол и производните му термини - секс и сексуалност, с всички позитиви и негативи, които те носят.

ПРАКТИЧЕСКАТА СЕКСОЛОГИЯ СЕ ЗАНИМАВА, С ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА НЯКОИ ПО-ЧЕСТО СРЕЩАНИ СЕКСУАЛНИ ПРОБЛЕМИ:

- ПРИ МЪЖЕТЕ:

ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ, ПРЕЖДЕВРЕМЕННА ЕЯКУЛАЦИЯ И ДР..

- ПРИ ЖЕНИТЕ:

ПРОБЛЕМИ С ЛИБИДОТО И ОРГАЗМА, БОЛЕЗНЕН ПОЛОВ АКТ И ДР.

- ПРИ ЖЕНИТЕ И ПРИ МЪЖЕТЕ:

СЕКСУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ

ДИАГНОЗАТА СЕ ПОСТАВЯ ЧРЕЗ АНАМНЕЗА, СТАТУС, ПСИХОАНАЛИЗА И СЪВРЕМЕННИ БИОХИМИЧНИ И ИНСТРУМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ КОНСУЛТАЦИИ С РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ И ПР..

ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ИЗВЪРШВА ЧРЕЗ:

- ПСИХОТЕРАПИЯ, ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ МЕТОДИ, СУГЕСТИЯ И АВТОСУГЕСТИЯ, ХИПНОЗА, СЕМЕЙНА ТЕРАПИЯ И ПР..

- АМБУЛАТОРНО И СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ С НАЙ-МОДЕРНИ ПРИРОДНИ И ФАРМАЦЕВТИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА.

За да бъде разбрана добре сексологичната наука, преди всичко би следвало да се направи изясняване на някои базични термини, върху които следва надграждането на сексологията като наука.

Не трябва да се бърка сексологията,

със сексопатологията !!! Никога!

ТЕРМИНОЛОГИЯ НА СЕКСОПАТОЛОГИЯТА:

Сексопатологията също е раздел от науката за здравето, но тя е клиничен медицински раздел, който се занимава с половите разстройства. Половите разстройства са нарушения, които оказват отрицателен ефект върху две големи групи сексуални производни:

- първото сексуално производно е получаването на полово удовлетворение при сексуалните партньори;

- второто сексуално производно е плодовитостта на индивида при заявено желание от негова страна за възпроизводство (т.е. способност за оплождане, зачатие и възпроизводство при желание на индивида).

И в двете големи групи, нарушенията се свързват със сексологични категории като полова активност, полов живот, полова идентичност, полова социализация, полова стратификация, полов хлад, полово влечение, полово развитие, полово самосъзнание, полов символизъм, както и психо-емоционалност и анатомо-физиологичност. Половите разстройства са медицински категории и те не са еднакви (т.е. не са еквивалентни) със сексуалната роля, сексуалната идентичност, сексуалните ориентации, сексуалните фантазии, сексуалните игри и изобщо сексуалните свойства на индивидите, тъй като половите разстройства могат да се срещнат при всяка една от разновидностите на сексуалните свойства на човека. Грешно е и приравняването на половите разстройства с венерическите заболявания, както и с паразитните, вирусните, гъбните, структурните или травматичните заболявания на половата област. Последните могат да стоят в основата на половото разстройство като го предизвикват. 

Спорен в науката остава въпроса за т.нар. полови девиации и сексуални фетиши, и дали те са полови разстройства или са нормална част от сексуалното общуване на хората. Тук явно споровете ще продължат доста дълго време, тъй като на практика няма човек, който да няма някакъв сексуален фетиш, чрез който да постига полово удовлетворение. Например дори гледането гениталиите на партньора (което си е чист воайоризъм), за всички хора, които имат полови отношения със своя партньор е нещо съвсем нормално, приемливо и допустимо, тъй като дефакто това носи голяма сексуална възбуда и наслада. От друга страна обаче, консервативно настроените учени, го считат автоматично за полова ненормалност или полова девиация, което на практика не е така. Могат да се дадат още много подобни примери, които дават повод за двустранно тълкуване: хиляди хора по земята се възбуждат от загадъчното деколте на жената или мъжа, от определени форми на ханша, седалището, гърдите, формата на устните, мърдането на езика и прочие. Ако го погледнем от страна на консервативните учени-пуритани, то е ясно, че всички сме с полови отклонения или с една дума сме ненормални. Е да, ама не. Следователно, границата е доста фина и явно е въпрос на тълкувания, разбиране, възпитание и пр. Все още голяма част учени, причисляват към патологията, т.е. към ненормалността садо-мазохизма, мастурбацията, секс-играчките, дори презервативите, което е по-скоро ненормалност от тяхна страна и вероятно невъзможност за осъществяване на каквато и да било сексуална връзка. В крайна сметка, явно е, че в секса табута няма. Съществуват и т.нар. "черни страни на секса", към които се причисляват зоофилията, некрофилията, скатинга, писинга, но е факт, че те съществуват и се практикуват и до ден днешен, а ще продължат и да се практикуват докато има човечество. Въпрос на лично отношение е тълкуването на тези сексуални техники, тъй като практикуващите зоофилия, например никак не са малко на планетата и те считат, че това, което правят е съвсем нормално, така както повечето мъже, например дават всичко за орален секс приложен върху собственият им пенис (фелацио).

В сексологията като наука, две са основните категории, които служат за бази - това са сексуалността и сексуалната ориентация:

Сексуалност - има две значения:

- Характеристика на сексуалните свойства на индивида: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот;

- Медико-морфологично значение (рядко ползвано): съвкупността от външните полови белези (вторични полови белези) и вид на човека определящ го като мъж, жена или хермафродит/ псивдохермафродит (т.е. двуполов човек).

Сексуална ориентация: Вродено, генетично-детерминирано състояние, което се предава от бащата на детето чрез хромозомите, които носи сперматозоида и отдава на яйцеклетката при оплождането. Анатомичната зона на сексуалната ориентация на човека се намира в специална структура наречена ядро на полов диморфизъм, което е разположено в мозъчна структура, наречена хипоталамус. Хипоталамусът е част от междинния мозък на човека. Сексуалната ориентация бива няколко вида:

- хомосексуална;

- хетеросексуална;

- бисексуална;

- транссексуална;

- интерсексуална;

- моносексуална;

- асексуална.

Особеностите на всяка една сексуална ориентация ще изясним в следващите изложения:

Хомотерминология:

Хомо- ... част от сложни думи, обозначаващи сходство, единство, принадлежност към едно и също нещо.

Хомосексуалност- сексуална ориентация, при която психо-емоционалното и сексуалното влечение е насочено към партньори от собствения пол. Дели се на два типа: гейство (мъжеложство) - между мъже и лесбийство (трибадизъм, сафизъм) - между жени.

Хомоеротизъм- еротично влечение към лица от собствения пол, без обезателно да се съпровожда със сексуална близост. Някои автори използват вместо хомоеротизъм, друг термин - хомоплатонизъм (от Платоническа любов).

Хомофилия- емоционално привличане към лица от собствения пол, без изразена еротична окраска. хомофилията не е идентификатор на сексуалната ориентация.

Хомосоциалност- ориентация на общуването насочено предимно и основно към хора от собствения пол. Хомосоциалността не е идентификатор на сексуалната ориентация.

Хомофобия- ирационален страх от хомосексуалисти. Често изразява страх от собствените несподелени и неосъществени фантазии и импулси насочени към човек от собствения пол. Хомофобията не се асоциира със сексуалната ориентация.

Трансвестизъм(трансвестицизъм, трансвестити, травестити /разг./) - хомосексуални индивиди, които приемат своя собствен пол и не са в противоречие с него, но достигат полово удовлетворение посредством преобличане в дрехите на другия пол. Гей-трансвеститите се наричат още drag-queen (хомо-кралици).

Андрофилия- разновидност на мъжкия хомосексуализъм, при който има влечение към възрастни мъже. Не се идентифицира с геронтофилията.

Ефебофилия- разновидност на мъжкия хомосексуализъм, при който има влечение към юноши. Не се идентифицира с педофилията и педерастията.

Гинофилия - разновидност на женския хомосексуализъм, при който има влечение към възрастни жени. Не се идентифицира с геронтофилията.

Хетеротерминология:

Хетеро- ... част от сложни думи, обозначаващи друго, противоположно, различно нещо.

Хетеросексуалност- сексуална ориентация, при която психо-емоционалното и сексуалното влечение е насочено към партньори от противоположния пол.

Хетероеротизъм- еротично влечение към лица от противоположния пол, без обезателно да се съпровожда със сексуална близост. Някои автори използват вместо хетероеротизъм, друг термин - хетероплатонизъм (от Платоническа любов).

Хетерофилия- емоционално привличане към лица от противоположния пол, без изразена еротична окраска. Хетерофилията не е идентификатор на сексуалната ориентация.

Хетеросоциалност- ориентация на общуването насочено предимно и основно към хора от противоположния пол. Хетеросоциалността не е идентификатор на сексуалната ориентация.

Хетерофобия- ирационален страх от хетеросексуалисти. Често изразява страх от собствените несподелени и неосъществени фантазии и импулси насочени към човек от противоположния пол. Хетерофобията не се асоциира със сексуалната ориентация.

Кросдресизъм(кросдресери) - хетеросексуални или бисексуални индивиди, които приемат своя собствен пол и не са в противоречие с него, но достигат полово удовлетворение посредством преобличане в дрехите на другия пол. Кросдресерите се наричат още sister's (сестрички, сестрици, беби).

Хетеризъм- форма на свободна любов между всички полове, със всяка една сексуална ориентация в Древна Гърция. Не се идентифицира със сексуалната ориентация.

Хастлери- хетеросексуални или бисексуални мъже-проститутки, които допускат орален секс (фелацио) срещу заплащане.

Битерминология:

Би- (ди-)... част от сложни думи, обозначаващи двойнственост.

Бинарен- двоичен, състоящ се от два компонента.

Бисексуалност- сексуална ориентация, при която психо-емоционалното и сексуалното влечение е насочено към партньори от двата пола.

Биеротизъм- еротично влечение към лица от двата пола, без обезателно да се съпровожда със сексуална близост.

Бифилия- емоционално привличане към лица от двата пола, без изразена еротична окраска. Бифилията не е идентификатор на сексуалната ориентация. Терминът е спорен, тъй като не дава възможност за идентифициране на симпатията и положителната емоция без еротизъм. Някои автори препоръчват, бисексуалните индивиди, да се класифицират по този термин, като предимно-собствено-полови и предимно-друго-полови.

Сексуална социалност - ориентация на общуването насочено към хора от двата пола. Този термин не е идентификатор на сексуалната ориентация. Същият термин, се счита за обединителен и близък на термините хетеросоциалност и хомосоциалност, като в съвременната сексологична литература, се препоръчва сексуалната социалност на бисексуалните да бъде разделена на предимно-собствено-полова и предимно-друго-полова.

Бифобия- ирационален страх от бисексуалисти. Бифобията не се асоциира със сексуалната ориентация.

Кросдресизъм(кросдресери) - хетеросексуални или бисексуални индивиди, които приемат своя собствен пол и не са в противоречие с него, но достигат полово удовлетворение посредством преобличане в дрехите на другия пол. Кросдресерите се наричат още sister's (сестрички, сестрици, беби).

Хастлери- хетеросексуални или бисексуални мъже-проститутки, които допускат орален секс (фелацио) срещу заплащане.

Транссексуалност и интерсексуалност:

Транссексуалността и интерсексуалността са две отделни сексуални ориентации и тяхното синонимизиране (уеднаквяване) е груба грешка, тъй като се смесват, приравняват и обобщават цели две разнородни групи хора, които нямат нищо общо помежду си по показателите на сексуалните им свойства. Освен това транссексуалността и интерсексуалността не са еднакви с категориите трансвестизъм и кросдресизъм. Съвременната сексология счита последните две за фетиши, по отношение на външността и поведението като част от сексуалните свойства.

Транссексуалност - убеденост в неправилността на своя биологичен пол с желание за принадлежност към противоположния пол. Съпровожда се със стремеж към промяна на пола (чрез медицински техники) и поведение на лице от желания пол.

Интерсексуалност(she-male, he-female) - Представлява нарушение на половото детерминиране и диференциране, като може да бъде вродено и наследствено състояние по своя път на предаване в поколението. Нарушението на половото детерминиране се изразява в различен, от нормалния брой хромозоми, които получава оплодената яйцеклетка (както по брой, така и по вид - У или Х). Така всъщност нарушението е на ниво оплождане, което води до нарушение на възникването на т.нар. генетичен пол на индивида. Генетичният пол на индивида определя насоките на половото развитие на човека, което започва винаги от индиферентен, амбисексуален стадий. Нарушението на половото диференциране, се изразява в нарушение на етапите на полово развитие, което започва още в бременната матка, продължава след раждането и завършва с формирането на репродуктивната спосбност у индивида. Т.е. нарушават се процесите оформящи бъдещите полови органи, вкл. първичните и вторичните полови белези), както и психосексуалната ориентация на индивидите от мъжки и женски тип. Като цяло, се появява и оформя индивид, който е с патология на пола. Т.е. нарушени са типовете на развитие и оформяне на пола - генетичен пол, гонаден пол, вътрешен генитален пол, външен генитален пол, хормонален пол, герминативен пол, соматичен пол, психичен пол. Тези 8 вида пол са нарушени, а оттук се разрушават и крайните типове пол - мъжки и женски, с което определянето им, може да стане само с изследване на вида, типа и броя на хромозомите на човека. Накратко, това е съвсем не простия път за развитие на това състояние. Макар, че процесите са доста по-сложни, докато се стигне до това преобразуване - подробни описания на етапите на нарушенията са описани в учебниците по патологична анатомия, патологична физиология, сексология , ендокринология, съдебна медицина, андрология, гинекология.

По този начин се оформя индивид, който може да бъде с:

- развити мъжки белези, но женски полови органи;

- развити женски белези, но мъжки полови органи;

- развити мъжки белези, мъжки полови органи, но женски хромозомен набор;

- развити женски белези`, женски полови органи, но мъжки хромозомен набор;

- типовете супер-мъж и супер жена, които имат в повече по една полова хромозома. При нормален хромозомен набор от 46 хромозоми + ХХ или ХУ, те имат по още една Х или У-хромозома. Външно и вътрешно като органи са развити като нормални мъже или жени, само, че в клетките си носят по още една хромозома.

- развити мъжки белези, но едновременно носят мъжка и женска полова система

- развити женски белези, но едновременно носят мъжка или женска полова система.

И така, в крайна сметка, интерсексуалността, е състояние, при което в индивидите има съчетание на двете полови системи, и двата пола. Самата интерсексуалност е изцяло присъща при хермафродитизма, а също и при псевдохермафродитизма, както и другите интерсексуални състояния, свързани с хромозомния набор.

За моносексуалността и асексуалността.

Моносексуалност(автомоносексуалност) - предпочитание на собственото тяло в качеството на обект на полово влечение.

Егоеротизъм (нарцизъм, автоеротизъм) - еротично влечение насочено към самия себе си.

Асексуалност- отсъствие на полово влечение и в трите направления:

- към лице от собствения пол;

- към лице от противоположния пол;

- към самия себе си.

Специализация и сертификация:

- Специалност Сексология- МА-София, 1994 г..